Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Основният камък на църквата е положен на 12.11.1922 г. от екзарх Стефан. Завършена е през 1929 г. На 06.04.1930 г. е осветен централния престол. Храмът е ротонда с дължина – 36 м, ширина – 36 м, височина – 25 м. с две галерии. Има три Св.престола. Централният е посветен на Св.Параскева, северният – на Св.Харалампий (с храмов празник на 10 февруари) – осветен е през 1934 г. Южният Св.престол е Въведение Богородично (храмов празник на 21 ноември) – осветен е през 1960 г. от патриарх Кирил. През 1934 г.и 1938 г. са построени страничните параклиси: северният е посветен на Св.Мина (с храмов празник 11 ноември), южният – на Св.Иоан Богослов (с храмов празник на 8 май). Църквата няма стенописи. Исоностасът, владишкият трон, амвонът и двата странични иконостаса са от позлатена резба, дело на резбаря Тодор Христов и на проф.Иван Травницки. Има стара кондика с кожена подвързия от 18 век.