Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Църквата е завършена през 1943 г. – кръстокуполна базилика. Основите са от камък, облицовани с червени тухли. Дълга е – 35 м, широка – 14 м, висока е 12 м. Има притвор, един купол, където е камбанарията и четири колони, които поддържат тавана. Осветена е от екзарх Стефан на 22.11.1943 г. Има три Св.престола – централният е посветен на Св.Троица, северният – на Св.Атанасий Велики (с храмов празник на 18 януари), Южният е Рождество Богородично (с храмов пхразник на 8 септември). Иконостасът и владишкията трон са от масивен бряст с дърворезба от Петър Кушлев. Стенописи има на централния купол и олтара от 2000 г. Храмът е построен върху основите на стар храм, по-голям от днешния. Според преданието мястото се е наричало “Манастирчето” – тогава там е било с.Слатина. Учителката на селото баба Спаса имала съновидение, че на това място има останки от стар манастир. При направените разкопки са открити основите на храма. Сега до църквата е гробът на баба Спаса. Съществуват твърдения, според които тук през 343 г. е проведен Сердикийският събор.