Национален публичен регистър на храмовете в Република България

След 1718 г. Видин се превръща в граничен град на Османската империя. За него започва да действа граничният закон. Това на практика означава, че българското население няма право да живее в укрепения район на града — Калето, който е ограден от градските крепостни стени. Българите, които имат домове и дюкяни в него, трябва да ги продадат и да строят нови жилища, които не могат да бъдат от камък и трябва да са на определено разстояние от укрепленията. Поради това че портите на Калето са затворени от 6 часа вечер до 7 часа сутрин, църквите „Света Петка“ и „Свети Пантелеймон“ не могат да се използват по време на големите християнски празници като Коледа и Великден. Това налага в края на 17 век да се започне строежът на нова църква извън Калето. Църквата получава името на солунския великомъченик Димитър. В скоро време тя става средище на културния живот на българите и придобива статута на митрополска църква. На 6 декември 1868 г. в храма за пръв път се служи тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския митрополит Антим I, който след 4 години е избран за пръв български екзарх. На 26 октомври 1890 г. в деня на храмовия празник е положен свети Антимис и е отслужена първа литургия. Поради износеността на дървената конструкция се налага храмът да бъде съборен и построен наново. Средствата за постройката са събирани от капиталите на еснафите и от доброволни помощи на граждани. Планът е изработен от архитект Бахнани. На 10 март 1885 година тържествено е положен основният камък на новия храм. Строежът е напълно готов и зографисан през 1926 г., когато са тържественото освещаване и откриване на храма.