Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Според надписа над входната врата църквата е изградена върху по-стари основи през 1634 г. Надпис, който е бил запазен в началото на 20 век, датирал строежа ѝ през 1636 г. Запазеният славянски надпис над входа на наоса отбелязва, че изографисването ѝ е станало при видинския митрополит Софроний през 1646 г. Старият иконостас не е запазен. В църквата се съхраняват 2 икони с ценни обкови, работени през 1823 г. и 1832 г. от прочути видински златари. Интересно е филигранното кандило във форма на кораб, подарено на църквата през 1872 г. Според друг източник църквата е завършена през 1636 г. Вкопана е по-дълбоко в земята от църквата „Св. Пантелеймон“. Късният по-тесен притвор е със засводен вход към наоса, който е по-къс, с полуцилиндричен вход и в надлъжните му стени има ниши. Над вратата е запазен славянски надпис, който отбелязва, че църквата е изографисана през 1633 г. с помощта на влашкия войвода Йоан Матей Басараба. По силата на османския граничен закон от онова време властите можели да конфискуват и приспособяват за отбранителни цели всички постройки в граничното укрепление. Поради близостта и до военни обекти църквата била превърната въе военен склад за въглища и била в това състояние няколко години преди Освобождението през 1878 г. Сградата на църквата е 1-корабна, полувкопана в земята, с полуцилиндричен свод, поставен под 2-скатен покрив. Има широка, леко издължена апсида и малък, слабо осветен притвор с вход от южната страна. Стените ѝ са от каменна зидария, под покрива минават зъбчат корниз от камък и 4 реда тухли. Църквата е изографисана. Разположена е срещу Кръстата казарма в старата укрепена част на града „Калето“. По горните части на стените на наоса са разположени пояси и медальони с изображения на светци, а по свода са изписани евангелски сцени. В центъра му върху 2 медальона са изобразени Христос и Богородица.