Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Джамията е масивна каменна постройка със строго ориенталска архитектура. Завършена е между 14 май 1801 и 4 май 1802 г. Създава впечатление за двуетажност, въпреки че е само с един етаж. Преддверието е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям и е украсен с летвен таван, на който има голяма дърворезна розета. Има балкон, предназначен за жените. Елемент в джамията Минарето завършва със стилизиран връх на пика, която вероятно е знакът на войсковата част, към която спада Осман Пазвантоглу или (според друга версия) изобразява обърнато сърце като израз на несподелена любов. Поставянето на пика подчертава независимостта на Пазвантоглу от султана, чийто знак е полумесецът. Според някои Пазвантоглу е посветил джамията на баща си, посечен във Видин по заповед на султана; според други той я е посветил на своята любима българка. По-известна е версията за несподелената любов между Осман Пазвантоглу и българка християнка.Според разбиранията за времето си, а дори и сега все още се срещат подобни идея, че заради различната си религиозна принадлежност чувствата им остават несподелени и неразбрани от околните, и най-вече невъзможността за по-нататъшното им развитие. Джамията е известна още и като "Сърцатата джамия", именно поради този факт. Джамията може да бъде разгледана свободно от всеки и дори снимана отвътре. В нея работи човек, който може да разкаже историята ѝ, да обясни вътрешните ѝ елементи, да преведе надписите по стените, да покаже библиотеката. Предлагат се за продан книги на религиозна и светска тематика.