Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Отначало в местността, където се намира манастира, са се заселвали отшелници и се предполага, че през 18 век скришом от турците в гората е изграден малък скит, който по-късно в 1812 година е разширен и придобива вид на огромен зид - голяма крепостна стена, която загражда светата обител. През 1830 г. братството получава грамота от Цариградския патриарх, с която Троянският манастир се обявява за Ставропигиален т.е. подчинен пряко на Патриарха и освободен от данъци. През 1865 г. е открито начално училище. В началото на 20 век започва да действа специално монашеско училище с изучаване на дърворезба, пирография и подвързване на книги. Манастирът е бил център на книжовна дейност и в него са създадени ценни произведения на старобългарската литература. Постройките са внушителни в архитектурно отношение, като двуетажните жилищни сгради заключват голям двор, разделен на две. В по-големия се намира църквата "Успение Богородично", украсена от известния възрожденски майстор живописец Захари Зограф, който създава прекрасни сцени и образи на българските царе и патриоти. Големият иконостас е шедьовър на дърворезбарското изкуство. Манастирът пази много ценни икони, сред които е прочутата чудотворна икона "Св.Богородица Троеручица". Светата обител се намира до р. Черни Осъм при с. Орешака, известно с ежегодните си изложби на художествени занаяти, на 10 км. южно от гр. Троян.