Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Известен и като Сарин или Шишманов манастир. Съгласно историческите данни манастирът е изграден през 60-те години на 14-ти век - времето на Второто българско царство. Царица Теодора-Сара, втората жена на цар Иван-Александър, заедно със сина й цар Иван Шишман, стават ктитори и покровители на един от най-големите наши манастири, издигнат до столицата Велико Търново. Манастирът е опожарен и ограбен от турците, но с помощта и средствата на родолюбиви българи е изграден отново през 1825 година. През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква, завършена от Колю Фичето през 1834 г. Вътрешната украса - стенописите и иконите са дело на големия възрожденски художник Захари Зограф. Особен интерес представлява изписаната от майстора сцена "Колелото на живота" (от южната външна стена). Светата обител е била културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Освободителната руско-турска война е превърната в болница.