Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Софийската синагога е символ на еврейската общност в България вече повече от век. Това е най-голямата сефарадска (испано-еврейска) синагога в Европа. Централната синагога е единственият еврейски молитвен дом в София. В момента тя е в процес на реставрация и основното помещение е затворено. Обичайните служби се провеждат в малката молитвена стая до входа. Освен молитвена стая, в Синагогата се помещават и офисите на Централния израилтянски духовен съвет, а на втория етаж има малък музей. Историята на построяването на Синагогата е драматична не по-малко от нейната големина. Строежът започва през 1903 г., когато еврейската общност е реорганизирана по френския консисториен модел. Реорганизацията е проведена от извънредно активния нов главен равин Маркус Еренпрайс и водачите на софийската еврейска общност: младия и енергичен Езра Таджер и многоуважаемия Аврам Давиджон Леви. Фридрих Груенангер, най-известният архитект в България по това време, е избран да създаде проекта за Синагогата. Предпочетено е местоположение в самия център на града, на терен, на който преди това е имало една твърде стара синагога - синагогата "Ахава и хесед" (ивр. "любов и добрина"). Строителството започва на 13 ноември 1905 г. с тържествена церемония за първата копка. Известният месингов полилей, с тегло над 2 200 кг, големият многосвещник (ивр. "менора"), и други части от украсата са купени във Виена. Най-накрая след четири години на строителство, финансови кризи и дебати в общността, Синагогата е завършена. 9 септември 1909 г. е датата, когато Централната синагога в София е официално открита. Централната синагога веднага става символ на българското еврейство. В нея се намират седалищата на Главния равин на България и на Главния равин на София. Също така там се е помещавал и висшият равинистичен трибунал - Бет дин. Там се е съхранявала и известната юдейска библиотека на софийската общност с безценната си колекция от средновековни равинистични трудове. От отварянето си насам Централната синагога редовно провежда религиозни служби, освен в периода 1943-1944 г., когато повечето евреи от София са депортирани в провинцията. По време на бомбардировките над София през 1944 г. Синагогата е улучена няколко пъти. Балконът, както и няколко колони в главната зала, били частично разрушени. Изложени на атмосферните условия, фините и изящни стенни орнаменти били повредени. Бомбардировките също така унищожили и известната юдейска библиотека на общността, като повечето от най-ценните еврейски книги изгорели. През последните няколко години започва мащабна кампания за набиране на средства за реставриране на сградата, за да й бъде върната предишната слава. Най-изявените български майстори, използващи оригиналните планове и под ръководството на архитект от еврейската общност, работят всекидневно върху проекта. Реставрацията е инициирана след щедро дарение от израелската фондация "Дорон". Източник: Интернет сайт http://www.sofiasynagogue.com