Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Намира се на върха св. Илия /Ада тепе/ на 3 километра северно от с. Сокол. Наричат го още: Текето, Тюрбето, Тикята, Ердуванлийското кале. Почти до средата на миналия век са го наричали Ердуванлийското теке. Първи сведения за името се откриват в “Статистическия алманах на Старозагорския департамент за 1884 в статията “Записки върху състоянието на лесовете в Старозагорския департамент”, Много разкази и легенди са свързани с тази местност, отнасящи се най-вече до отдаване почит на богове. Най-ранните следи от човешко присъствие са от ранната желязна епоха. Характерно за езическия период е, че светилищата са свързани винаги с някаква особено природно образование – скали, върхове или извори. Тази местност съчетава и трите особености: има висок връх, самият връх и южният му склон са изпъстрени със скали притежаващи особен цвят и форма, а под южния склон има кладенец /извор, аязмо/ със сладка студена вода. Разказва се, че преди Османско нашествие е имало малка църква насеща името на св. Илия, която дава и името на възвишенията. Първите писмени сведения за Текето са от известният турски пътешественик Евлия Челеби. Ето и неговите дословни бележки: “От село Конес на юг, на един час разстояние от града, на пловдивския път, се намира друга една прочута местност, називаема Ада тепе, която е много висока: половин час трябва да се изкачи човек на върха. На сомият връх се намира гробницата на Кадемли Баба Султан, който бил роб на казашкото племе, което живее във фагфурските земи, обаче се предал на Божа служба и получил разрешение от Ахмед Ходжа Исеви /дервишки водач/ да дойде в Румелия. Дервишките си одежди получил от Хаджи Бекташ Вели /основател на дервишкия бекташийски орден/ и избрал това високо бърдо за свое жилище. За 7 години вътре, той изкарал много хиляди свои ученици. Погребан е на това високо място. Когато Челеби султан Мехмед се научил за смъртта му, веднага изпратил куриери, които издигнали това свято кубе. Същия султан направил отделно теке, един имарет, килер, месчид и площадка, като им привързал 7 села като вакъфи. Всички вилаетски аяни почитат този светец и отиват на поклонение на гроба му. Приживе той бил овчар и свирил на кавал. И сега този кавал виси над главата му.” Тридесетте години на миналия век, пъдаревския дюлгерин Желязко сменя полумесеца със християнски кръст. Все още там се празнува – българите празнуват на Илинден, а турци и цигани – на Гергьовден.