Национален публичен регистър на храмовете в Република България

Поп Наско или Даниил Видински – (не)изненадващия плачевен избор на „Българската православна църква“

И така „Българската православна църква“ /защо е в кавички – вижте в бележката/ си избра нов Архипастир. Апропо – как точно си го избра? Нима за избора не се изискваше мнозинство от 50 % + 1 от делегатите на Патриаршеския избирателен църковен събор? /Да не говорим, че за избора на такъв важен и отговорен национален пост, при това пожизнен, такова „просто мнозинство“ не говори много авторитетно за избора и избранника, но какво да се прави – такъв си е Уставът на БПЦ…/ За нас, като изучавали висша математика явно логиката на „простата аритметика“ на БПЦ нещо ни убягва, защото при това положение за да е легитимен изборът би следвало за спечелилия кандидат да са гласували 70 от общо 138 делегати, присъствали на Събора. НО за „дядо“ Даниил гласуваха едва 69 делегати, като за да може при тази ситуация „да излезе бройката“ гласуването се проведе при „падащ кворум“ от 135 делегати, след като три бюлетини „удобно“ се оказаха недействителни…Явно организиращите избора са били убедени, че „определеният за победител“ няма да може да разчита дори и на 1 глас повече до заветното мнозинство от 70 гласа, та затова не са искали да рискуват с повторение на избора /както е по Устав при липса на изискваното мнозинство/, а са прибегнали до „хитроумната процедура“ на падащия кворум - между другото взета назаем от депутатите в "много популярното" ни Народно Събрание.

Но явно тези „дребни несъответствия" при избора не са обезпокоили никого, защото без каквито и да е възражения, веднага след него новоизлюпеният Патриарх беше тържествено интронизиран.

Дали обаче скоропостижното интронизиране ще е достатъчно да се укрепи авторитетът му?

Авторитетът се гради от изречените слова и извършените постъпки на дадения човек, още повече на такъв призван да бъде Духовен водач на нацията. А какви са досегашните слова и постъпки на довчерашния Видински владика? Сигурно има и такива, достойни за уважение, макар те да не са публично известни. За съжаление обаче, публично известни са тези, с които той даде морално „опрощение“ на руския агресор, приравнявайки го със страната-жертва, която „дядо“ Даниил счита за солидарно отговорна за разпалването на войната /Справка – „циркулярно“ писмо на Владиката до всички свещеници в Епархията му/. Явно за него някои са „православни“, но други пък са „по-православни“ и имат моралното право да убиват своите „ не толкова православни братя“ и да разоряват и опожаряват ежедневно територията и населените места на друга православна държава. Напомняме, че за такива скверни слова и позиции, оправдаващи убийствата на невинни мъже, жени и деца, извинение пред Всевишния няма и не може да има и въпросният „дядо“ ще понесе цялата строгост на Съда Господен при „представянето“ си! Явно обаче, той не е много загрижен за Небесния господар, а гледа да се представи добре пред „земните си господари“. Затова и техният виден представител полковник, пардон посланик Митрофанова, беше толкова сияеща при данииловата  интронизация. Дали пък не трябва да я поздравим за блестящо изиграния от нея „патриаршески гамбит“, при който тя съумя да ни „успи“ с отказа на Николай Пловдивски да участва в надпреварата, за да може малко по-късно да блесне „скритият кандидат“, който „изненадващо“  победи в избора?!

Дали е организиран като „по учебник на КГБ“ /по израза на архимандрит Никанор/ изборът на нов Български Патриарх или не, това вече не е толкова важно. По-важното е, че оттук нататък за нас, борещите се срещу многопластовата и многоизмерна руска агресия се отваря „нов фронт“ при това срещу сериозен противник – такъв, който може да се крие удобно зад „невинната белота“ на Патриаршеското було, когато разпространява безсрамните „опорки“ на своите кукловоди и да „анатемосва“ инакомислещите от позицията на най-висшия църковен пост!

За негово нещастие обаче, той трябва да знае, че отпорът срещу него ще бъде не по-малко решителен, защото ние сме силни с вярата в правотата на нашето дело!

И както пише в Светото послание „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне“ /Галатяни 6:7/ А Бог се крие в хилядите невинни жертви на руската агресия в Украйна и всеки, който подкрепя кървавите убийци, ще получи възмездие – първо на Земята, а после и на Небето!

И накрая да попитаме риторично поп Наско /пардон Вр.И.Д. Патриарх на БПЦ/ след като цели 17 098 242 кв.м. явно не са й достатъчни за да държи първото място в света по територия още колко опожарена земя ще иска да „прибави в сметката си“ любимата ви руска мечка преди да утоли „жаждата си за кръв“?

Фондация „Корона и кръст“

 Бележка: След този си избор за Патриарх „Българската Православна Църква“ трябва да се пише само в кавички, защото вече нито е Българска – след като си избра за Глава, поклонник на чужда държава, нито е Православна – защото с този си избор се приравни с „псевдоправославната“ Русия, смятаща за свое естествено право да извърши въоръжена агресия срещу свои „православни братя“, нито е Църква – защото с този си акт вместо да изпълни призванието си на обединител на нацията, я раздели за пореден път при това в най-съкровеното й – Вярата!